Снощи прекалих - останах да работя ... , не! Останах да си губя времето пред компютъра до 4.30 през нощта. Не е много обичайно за мен, обикновено в 12 вече съм си изпила млякото и се приспивам с някой сериал.

Харесвам „Др. Хаус", много ми харесва даже... учудващо дори... като се замисля аз съм фен на Хаус, дори се опитвам да запомня изразите, които използва (не успявам), за да си ги повтарям на другия ден.

                Но повече ми харесва "Декстър", той е пич, определено! Той е супергерой, също като Капитан Америка, Супермен, Спайдърмен ... Разликата е, че няма да има анимационна версия. Иначе идеята е същата - един обикновен и невзрачен тип, като цяло аутсайдер спасява света. Колко хубаво ... истината е, че искам да има супергерои като Декстър, като Супермен ... Човечеството има нужда от герои. Така ще остане жива надеждата че светът може да бъде едно по-добро място за живеене, хората ще знаят че лошите не могат да избягат и ще бъдат наказвани. Затова искам Х-мен да дойде и да смачка всички онези негодници, които ... които се подиграват с мен  всеки ден  убивайки невинни хора, заличавайки култура, създадена преди векове, унищожавайки природата около мен...  примерите са много, просто всеки ден се събуждам  и мечтая да имам някаква способност, която никой друг няма. Така ще се съберем с други Супергерои и ще спасяване света! Ще се борим с лошите през нощта, без никой да подозира, че ни има, ще наказваме тези, които се възползват от по-слабите за гадните си егоистични целички. На сутринта харата ще се събудят ще видят, че е станало нещо неочаквано, нещо хубаво, нещо добро! Така ще се усмихнат и ще бъдат спокойни, защото Доброто го има, то съществува!

Аз вяврам в Добрите, аз вярвам, че има Супергерои, аз вярвам, че аз съм една от тях! Защото аз все още вярвам. Животът ми определено е по-хубав откакто повярвах. По лесно ми е да върша нещата добре, отколкото зле, по лесно ми е да се усмихвам и поздравявам, отколкото да се държа лошо с околните, по лесно ми е да се извиня за сторена от мен грешка и да простя за нечия друга, отколкото да се държа високомерно. И се усмихвам!

А щом аз го правя, значи и някой друг също прави като мен.  Често си пея онази не толкова стара, но великолепна песен на Богдана Карадочева  „Дано, дано” – „Ако до всяко добро същество застане поне още едно ...”, както и „Imagine” на Джон Ленън. Ами да, харесват ми. Казват ми, че живея в измислен, в мой си свят, но не е така, тук съм. Но аз вярвам, това е разликата. Затова искам и ти да повярваш, така ще сме аз и ти, после до нас ще застане и още някой и така ... само си викам „Дано”!

Иначе работа, която уж върших до 4.30 на сутринта се оказа, че за нищо не става, наложи се за 4 часа да свърша това, което не бях успяла за близо седмица, но в края на краищата успях, проблемът беше в мобилизацията, а тайната на другия ден след безсънна нощ - кафе, Аквариус, орехи и добро настроение!

...като едно добро същество просто заставам до още едно...Поздравления за поста...

Уви, супергероите съществуват само в блудкавите филмчета и в античните епоси. Ако искаме да променим света за добро, трябва да се обединим и работим заедно за това. Ако останем мълчаливо стадо, безлична маса, ще си правят с нас каквото искат.

Привет,
Павел
http://pavel.bloghub.org/