Аз много обичам да пия кафе в близкия бар. Не защото обичам да пия кафе, а защото ми харесва да стоя там. Не заради готиния барман, то и няма такъв, може би ако имаше нямаше изобщо да излизам от там (това е шега), не е заради страхотната гледка (вярно е една страхотна панорамна гледка), не е и заради цената на кафето (може би е едно от малкото места, където все още може да се насладиш на чаша ароматно кафе без след това да се лишаваш от вечерята), просто ми се е превърнало вече в традиция след като си свърша сутрешните ангажименти да сядам за около час, за да прегледам вестника, да чуя новините, да се срещна с приятел, да поговоря с непознат. Да, знам, това е част от ежедневието на един безделник, но ... да не би пък да съм и без празник J Стоейки днес там се случи нещо случващо се доста често, но този път реших да пиша по въпроса - отношението между клиента и обслужващия персонал в заведенията и магазините.
Случката: Влиза една госпожа, сервитьорката,която в същото време е и барман я поздравява, без естествено да получи отговор, госпожата си поръчва кафе и закуска и сяда на една маса. Минава се малко време и се чуват викове. Какво става – клиентката леко изнервена (това е нормалното и състояние) повишава тон на момичетата, защото, според нея „Аз чакам вече 15мин. минути докато вие си говорите простотии и изобщо нищо не работите!” Според мен не бяха минали и 5мин, оказа се, че Тя си е поръчала сандвич, който изисква време за запичане и политиката на заведението е, че кафето и закуската се сервират заедно. Както и да е, едното момиче вече излизаше със сандвича, а другото поставяше кафето в чинийката, а госпожата не спираше да се възмущава от обслужането, от непрофесионализма, от непохватността и униформите (!!!) на втрещените вече момичета. Изправи се един господин от другата маса и помоли жената да седне спокойно и да се успокои, опита се да обясни, че не е чакала изобщо и ... завалията! и той беше оруган. Тогава влезе и собственика на завдението а клиентката като че ли това чакаше, нахвърли се отгоре му, крещейки му, че работничките са невъзпитани, мързеливи и крадливи. Това вече ме накара да се изсмея. Момичетата обясниха набързо каква е ситуацията, клиентът, който се оказа познат на собственика, също потвърди истината, но въпросната госпожа продължи да нервничи и вече да заплашва с испекция, защото тя не е била кой да е, а имала много познати и щяла да се погрижи всеки да си получи заслуженото. Собственикът на заведението я почерпи и я подкани да напусне с молба никога повече да не се връща. Така завърши случката.
Аз си стоях до прозореца, пиех си кафето и се замислих. Тази жена работи в една банка, случвало ми се е да ме обслужва тя. Тогава защо се отнасяше така с хора, работещи долу-горе същото като нея, с единствената разлика, че тя печелеше повече пари от тях? Или това и даваше право да се държи високомерно и невъзпитано? Или защото Тя е Клиентът с главно „К” и всички са длъжни да се подчиняват?! Обикновено на една постъпка от някой си не обръщам такова внимание, но се случа вече за n-ти път. Защо хората се отнасят зле към обслужващия персонал? Често чувам, че било така, защото самите работници се отнасяли по същият начин, но дали е така наистина? А защо толкова много се изисква? Да не би вече да е модерно да се избиват комплекси пред някой, който не познаваш или в никакъв случай не е част от живота ти? И защо всеки се оплаква наляво и надясно че в бара е чакал 5мин докато му сервират кафе, а иначе като чака по 30мин в банка за елементарна консултация или дори и повече време в друга инситуция нищо не се казва, а се благодари че са били така любезни да го обслужат? Означава ли това че отношението ни се определя според категорията на работа и заплащане? Май е така, някои индивиди си позволяват да омаловажат хората заради дрехите, които носят и мястото на което работят, защото се чувстват по-високостоящи. За мен те са неудачници.
На мен също ми се е случвало да бъда обслужена лошо, но ... не могат всички да са такива каквито на мен ми се иска. Научих се да надживявам подобни ситуации, в края на краищата всички сме хора и имаме лоши моменти.
Важно за мен е всеки ден да научавам нещо ново. Днес разбрах, че все още има добре възпитани хора, които са сред нас и не позволяват на неудачниците да се подиграват с тях. Свалям шапка на собственика на заведението, който премина през толкова грозна ситуция по невероятно тактичен начин, защитавайки персонала си.
Аз имам един „много лош навик” според някои мои познати, а той е да поздравявам и да бъда учтива. Често като отговор чувам „к’во”, „тая пък какво иска”, или любимото ми „хмммм”, но това изобщо не ме обезкуражава, защото все по-често ми отвръщат на поздрава, както и ми се случва да ми пожелаят лек ден и т.н. Нещо ме нявява на мисълта, че добрите обноски се завръщат, дори и след най-малките (макр и на чужд език, но пак е нещо).
„Отношението е по-важно от спосоността”
Уинстън Чърчил
