Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.02.2008 16:22 - Баба Марта на испански
Автор: polilinea Категория: Лични дневници   
Прочетен: 407 Коментари: 0 Гласове:
0



    Аз, като всеки безделник, изобщо не съм без празник и зададе ли се нещо се появям в качеството си  на „всяко гърне мерудия”.

    И така, идва Баба Марта! Един стар и много весел празник както за децата, така и за мен. Спомням си как,  когато все още подскачах около масата, опитвайки се да видя какво прави баба, очаквах с трепет момента, когато се вадеха преждите и конците в бяло и червено и баба плетеше, а аз се оплитах, опитвайки се да създам някое произведенение на абстрактното изкуство , без , естествено, да знам какво е „абстрактно”.

    Мина се доста време от тогава, но и до ден днешен на  1 март аз завързвам усукани червен и бял конец на приятелите, а и дори ми се е случвало и на непознати, ей така, за да не ги почерни Баба Марта.  

    Но да се върнем на Гърнето и на Мерудията. Тази седмица ми се обади една приятелка и ме помоли да и помогна с представянето на тази толкова забавна традиция. В един културен център се събирали групичка деца и се занимавали и докато се занимават те моята приятелка е трябвало да им покаже как се усуква конче, кои са Пижо и Пенда, откъде идва традицията да се подарява матреница и защо. Нещо супер елементарно, но нали родителите са прекалено заети да говорят с децата си, затова елементарното образование се оказва основно задължение на педагози. Но това е друга тема, в която не искам да навлизам.  Приятел в нужда се познава, а и аз от време на време трябва да водя някакъв обществен живот и с една торба прежда, игла-губерка , кука за плетена на 1 ръка, ножица и картончета за шаблони се запътих с бодра крачка към въпросния културен център. Отидох там , приготвих „инсртументите си ” и се загледах в децата – близо 30-ина, на възраст между 3 и 15 години. Малко странно, но какво пък, като си играят всички заедно или поне се занимават с нещо, лошо няма. Заслушах се аз и се оказа, че не са българчета, но какво пък – градината с шарена цветя е по-красива винаги. Тогава се зачудих дали тези деца ще разберат какви има разказваме и споделих съмненията си с приятелката ми. Тя беше пребледняла, беше изпаднала в шок, паника и ярост, защото точно беше приключила разговор с организатора на тази проява. Оказва се, че децата не говорят български, но говорят език, който и двете знаехме по една случайност. И на въпроса ни „Как ще им разкажем на тези деца историята на испански?” получихме отговора  „Е, какво толкова, нали го знаете”. Поогледахме се, но тогава децата се насъбраха около нас, заразпитваха ни какво  ще правим, какви са тия куклички, които носим, за какво са конците и ... нямаше много време за чудене, седнахме двете в средата на стаята и заобиколени от дечицата започнахме да разказваме една странна история за принца, които тръгнал да търси сестра си в чуждото царство и за да се върнат обратно вързали конец на крака на едно птиче и след една схватка с друга птица конеца се обагрил с кръв. Децата очкваха змейове, дракони, замъци и принцеси с неземна красота, но ... за 10 минути, които имахме да си преведем историята възможно най-добре, не ни остана никакво време да я пресъздаваме като приказка. След това раздадохме кончета на всяко дете и започна „Голямото усукване”. Представете си една зала, пълна с деца и всички разделени  около мен и около моята приятелка и всочки искащи помощ за  мартеничките, но въпреки всички с невероятно желание да си ги направят те сами. Това беше, което ни накара да останем 3 часа с тях, а не предвидения от нас и организаторът  „около час, не повече”. 

    Държа да отбележа, че всичко е с най-добри намерения от наша страна, т.е. ние не получаваме нищо, освен вътрешната наслада от това, че помагаш с каквото можеш за каузата. Но се почувствах използвана по най- подъл начин от човек, кото сега обикаля из града и се хвали как е показал на група деца от емигрантски семейства, на техен език,  една типично българска традиция.   Моята приятелка и аз няма нищо да направим срещу него, ние дадохме на тези деца каквото можахме, нали това е мартеницата – символ на приятелството, даван за здраве и благополучие.  Сега из града обикалят 30-на дечица, знаещи, че когато видят щъркел трябва да махнат мартеничките, които си направиха те сами и да ги вържат на плодно дръвче. А аз съм по-щастлива от всякога – имах шанса и възможността да прекарам 3 часа с едни страхотни деца и успях да им предам част от моя детски трепет в края на февруари.

    А за всички, които стигнаха до тук – на 1 март носете за всеки случай еда мартеничка в джоба, може да срещнете някой, на който никой не му е подарил, а не бива да допускаме Баба Марта да го почерни.



Тагове:   Марта,


Гласувай:
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: polilinea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10533
Постинги: 3
Коментари: 2
Гласове: 16
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031